Забавяне на китайския износ ще изправи страната пред труден икономически избор

Ръстът на китайския износ е най-ярката точка в иначе мрачното икономическо представяне на страната тази година, докато тя се насочва към 20-ия национален конгрес на Комунистическата партия този месец, пише за Financial Times Майкъл Петис, професор по финанси в Пекинския университет.

Индустриалното производство през първите осем месеца на 2022 г. е нараснало със сравнително слабите 3,6% спрямо същия период на 2021 г., докато общото потребление стагнира, като продажбите на дребно са се покачили само с 0,5%. В контраст, износът се повиши с цели 14,2%, а търговският излишък на Китай скочи с 57,7%.

Икономистите обаче са притеснени, че Китай може да е достигнал края на този цикъл на бърз растеж на износа, поставяйки пред Пекин трудни избори за политики. Разходите за контейнерни превози през следващите няколко месеца са значително по-ниски, сигнализирайки евентуално свиване на износа, тъй като американските и европейските потребители, борещи се със слаби икономики, намаляват вноса за толкова важния коледен сезон.

За съжаление нарастващото значение на износа ще увеличи въздействието върху китайската икономика от всяко рязко забавяне на неговия растеж. Като всяка страна, която спестява повече, отколкото инвестира, Китай има търговски излишъци, които абсорбират излишното му производство.

Това означава, че всяко свиване на търговския излишък задължително трябва да бъде балансирано от намаляване на разликата между вътрешните спестявания и инвестициите. На свой ред, това изисква или китайските инвестиции да се повишат, или вътрешните спестявания да намалеят.

Има ограничен брой начини, по които това може да се случи. Един нежелан начин, по който спестяванията в Китай могат да намалеят, е повишаването на вътрешната безработица. Ако китайските производители изнасят по-малко, те може да намалят производството и да уволнят работници. Безработните работници имат отрицателни нива на спестяване, което прави това един от начините, по които може да се балансира намаляващият търговски излишък.

Има и други начини. Целият доход или се спестява, или се консумира, така че скокът на вътрешното потребление също би намалил китайските спестявания и би позволил на местните производители да пренасочат продажбите от износ към вътрешно потребление.

Има обаче само два начина за увеличаване на потреблението. Единият включва разширяване на дълга на домакинствата, което китайските финансови власти се опитват да обезсърчат. Другият изисква голямо преразпределение на доходите към обикновените домакинства - нещо, което Пекин се опитва да направи повече от десетилетие, но досега го намира за твърде трудно политически.

Но ако спестяванията не намалеят поради скок на потреблението, единственият начин това да стане без ръст на безработицата е с увеличаване на инвестициите. Това обаче също създава проблеми.

Най-добрата форма на нова инвестиция - увеличаването на инвестициите на частния сектор в производствен и дистрибуторски капацитет - е много малко вероятна реакция от страна на частния бизнес на по-бавния растеж на износа. Напротив, бизнесът вероятно ще намали инвестициите, след като износът спада.

В този случай всяко увеличение на инвестициите трябва да бъде движено от разширяване на държавните инвестиции, което означава главно повече разходи за инфраструктура. Всъщност това вече се случва, тъй като Пекин се опитва да противодейства на свиването в имотния сектор. Но предвид вече прекомерните разходи на Китай за инфраструктура, много икономисти се притесняват, че това просто ще доведе до още повече ненужни проекти, отколкото Китай вече има, а с това и до бързо влошаващо се дългово бреме.

За съжаление това са буквално единствените начини, по които Китай може да балансира свиването на своя търговски излишък. Други варианти няма. Пекин вероятно ще оцени нарастващата безработица като по-голямото зло и няма да може да стимулира вътрешното потребление достатъчно бързо, освен чрез нежелан скок на дълга на домакинствата. Така че Пекин най-вероятно ще отговори на свиването на търговския си излишък с повече държавни инвестиции в инфраструктура.

Това подчертава колко уязвима е китайската икономика към външни събития, като нейният успех в износа до голяма степен е обратната страна на слабото й вътрешно търсене. Лошата новина е, че Пекин може да отговори на по-слабото чуждестранно търсене като предприеме допълнителни стъпки в подкрепа на много важния експортен сектор.

Те непременно включват директни или косвени субсидии за промишлеността за сметка на сектора на домакинствата и така вероятно само допълнително ще отслабят вътрешното търсене, като същевременно ще засилят прекомерната зависимост на Китай от износа и държавните инвестиции. Добрата новина е, че пониженият износ може да тласне Пекин в посока трудното приспособяване към по-голямо вътрешно потребление, което той отдавна отлага.